Вятърният гигант на Китай – как пустинята се превърна в енергиен център

В северозападната част на Китай, в провинция Гансу, се намира един от най-мащабните проекти за производство на вятърна енергия в света – Jiuquan Wind Power Base. Разположен в района на град Джиуцюен, сред огромните пространства на пустинята Гоби и прилежащите пустинни територии, комплексът превръща силния местен вятър в електроенергия за милиони потребители.

Важно е да се уточни, че Jiuquan не е една единствена вятърна централа, а огромен комплекс от множество вятърни паркове. Именно поради този мащаб той е известен като най-голямата вятърна енергийна база в света по инсталирана мощност.

Хиляди турбини в пустинята

Изграждането на комплекса започва през 2009 г. Първият етап достига около 5,16 GW инсталирана мощност, като в него са включени над 3500 вятърни турбини. Първоначалните планове предвиждат постепенното разширяване на комплекса до 20 GW.

Строителството стартира през август 2009 г., а завършването на първия етап е обявено през ноември 2010 г. По оценки от онова време общите инвестиции в базата възлизат на около 120 млрд. юана (около 17,5 млрд. долара), а в проекта участват над 20 енергийни компании.

Мащабът трудно може да бъде представен само с едно число. Отделни масиви от турбини се простират на стотици километри, а огромните пространства на Гоби позволяват изграждането на множество вятърни паркове в един общ енергиен район.

Но защо именно тук?

Когато природата се превръща в енергиен ресурс

Районът около Джиуцюен, Гуачжоу и Юймън е сред местата с изключително добри условия за производство на вятърна енергия. Силните и сравнително постоянни ветрове, огромните слабо населени територии и наличието на пространство за изграждане на инфраструктура превръщат региона в естествено място за развитие на вятърната енергетика. Китайската Национална енергийна администрация оценява потенциала за развитие на вятърната енергия в района на десетки гигавати.

Така една природна особеност – силният вятър – постепенно се превръща в основа за цял нов енергиен сектор.

Но има един голям въпрос: как електроенергията достига до потребителите?

Производството на огромни количества електроенергия в отдалечен пустинен район е само едната страна на задачата.

Гансу се намира далеч от някои от най-големите центрове на потребление на електроенергия в Китай. Затова развитието на вятърната енергетика върви паралелно с изграждането на мощна електропреносна инфраструктура.

Дълго време обаче мрежата не успява да следва темпото на строителството. По данни на Националната енергийна администрация през 2015 г. около 39% от вятърната енергия в района на Джиуцюен остава неизползвана – турбините са спирани, защото мрежата не може да поеме тока. През 2016 г. делът на неизползваната вятърна енергия в цялата провинция Гансу достига 43%, а турбините работят средно едва 1088 часа годишно при пълна мощност.

През 2017 г. е въведена в експлоатация високоволтовата линия Jiuquan–Hunan. Тя е с напрежение ±800 kV, дълга е приблизително 2383 километра и има номинална преносна мощност 8 GW. Чрез нея електроенергията от северозападната част на Китай се пренася към Хунан.

Днес от Гансу тръгват и други свръхвисоковолтови линии. През 2025 г. е пусната линията Лундун–Шандун (±800 kV, 8 GW, 926 км), а от 2024 г. се строи линията Гансу–Джъдзян с дължина около 2370 км. По нея годишно трябва да се пренасят над 36 TWh, като повече от половината от тях се очаква да идват от възобновяеми източници.

Това показва една от най-важните особености на китайския подход: не се изграждат само вятърни турбини, а цяла система около тях – производство, мрежа, пренос и потребление.

От вятърен парк към енергийна система

Днес районът на Гансу се развива не само като център за вятърна енергия. Към вятърните мощности се добавят огромни соларни инсталации, системи за съхранение и нови електропреносни коридори.

Мащабът на този преход личи и от цифрите. В края на 2025 г. вятърните и соларните мощности в Гансу надхвърлят 80 GW – над 64% от всички електроцентрали в провинцията. Само в Джиуцюен те са около 35,7 GW, или 46% от провинциалните. Между 2021 и 2025 г. в района са присъединени нови 23 GW, а към други части на Китай са изпратени над 150 млрд. kWh електроенергия.

Около базата е изградена и собствена индустрия: местните заводи могат да произвеждат турбини, лопатки и кули за над 20 GW нови мощности годишно. Целта на местните власти е Джиуцюен да се превърне в „световна долина на чистата енергия“ с мощности от порядъка на 100 GW.

Така пустинните територии постепенно се превръщат в своеобразни енергийни центрове, от които електроенергията се пренася към индустриалните и населените райони на Китай.

Именно тук се крие може би най-важният урок от Jiuquan.

Въпросът не е само колко вятърни турбини може да бъдат построени.

Въпросът е дали една държава може да създаде цялата инфраструктура, необходима произведената от тях електроенергия да бъде използвана ефективно.

Какво показва китайският пример?

Jiuquan показва, че развитието на възобновяемата енергия не се изчерпва с изграждането на отделни паркове. Необходими са подходящи природни условия, инвестиции, електропреносна мрежа, системи за съхранение, индустрия и дългосрочно планиране.

И може би именно това е въпросът, който трябва да си зададем и в Европа:

Не само колко вятърни турбини можем да изградим, а как да създадем енергийна система, която да използва максимално ефективно произведената от тях електроенергия.

Китайският вятърен гигант в Гансу е пример за това как място, което доскоро изглежда като едно от най-неподходящите за традиционно производство на енергия пространства – пустинята – може да се превърне в един от големите енергийни центрове.