Вестфалският мир: как през 1648 г. Мюнстер и Оснабрюк преначертават Европа
През октомври 1648 г. два договора слагат край на Тридесетгодишната война. Вестфалският мир променя граници, урежда съжителството между вероизповеданията и определя облика на империята до 1806 г.
Снимка: Gerard ter Borch / Wikimedia Commons, Public domain (изрязана и мащабирана)
На 24 октомври 1648 г. във Вестфалия са подписани два мирни договора, договорени в Оснабрюк между император Фердинанд III, шведската кралица Кристина и техните съюзници, а в Мюнстер – между императора, френския крал Луи XIV и съюзниците им. Така приключват военните действия, започнали през 1618 г. с конфликта в Бохемия.
Мирът прекроява картата. Франция получава права в Елзас и е потвърдена във владението на Мец, Тул и Вердюн. Швеция получава, наред с други земи, Предна Померания, Висмар, Бремен и Ферден и така контролира устията на Одер, Елба и Везер. Бранденбург печели Задна Померания и правото над Магдебург, а Бавария запазва Горен Пфалц и курфюрстското достойнство. Нидерландия и Швейцарската конфедерация са признати за независими.
Договорите са повратна точка и в религиозно отношение: Аугсбургският религиозен мир от 1555 г. е потвърден и разширен към реформатите (калвинистите), а 1624 г. е определена за „нормална година“ за църковните имоти и вероизповеданието. Имперските градове получават място и глас в Райхстага, без чието съгласие империята вече не може да води външна политика. Споразумението остава основен закон на Свещената Римска империя до нейния край през 1806 г.