150 години от Априлското въстание: как българският бунт от 1876 г. разтърси Европа
През 1876 г. българите се вдигат срещу османската власт. Въстанието е жестоко потушено, но поставя българския въпрос в дневния ред на европейската дипломация.
Архивна снимка · Снимка: Esther Westerveld from Haarlemmermeer, Nederland / Wikimedia Commons, CC BY 2.0 (изрязана и мащабирана)
На 20 април 1876 г. (стар стил; 2 май нов стил) в Копривщица избухва Априлското въстание – преждевременно, защото османската полиция се опитва да арестува местния ръководител Тодор Каблешков. Въстанието е подготвено от Гюргевския революционен комитет в Румъния, а територията е разделена на революционни окръзи с центрове, сред които Търново, Сливен, Враца и Панагюрище.
До края на май османските власти потушават въстанието с огромна жестокост. Загиват водачи като Георги Бенковски, Панайот Волов и Иларион Драгостинов, както и поетът Христо Ботев, чиято чета, преминала от Румъния, е разбита. Според Британика нередовни войски избиват около 15 000 души в района на Пловдив; за Батак Макгахан и Скайлър дават оценка от около 5000 убити. Общият брой на жертвите е спорен – оценките варират от под 4000 до над 30 000.
Репортажите на американския кореспондент Джанюариъс Макгахан и докладът на дипломата Юджийн Скайлър правят зверствата известни в Западна Европа. На 6 септември 1876 г. британският политик Уилям Гладстон публикува памфлета „Българските ужаси и Източният въпрос“. Следват Цариградската конференция и Руско-турската война от 1877–1878 г., довела до Освобождението на България. И днес въстанието е сред най-значимите събития в националната история.