Ураганът Поло: климатичните промени са влияли поне колкото Ел Ниньо
Бърз анализ на World Weather Attribution: затоплянето е направило условията за рекордната буря в Тихия океан около 23 пъти по-вероятни, а Ел Ниньо – около 14 пъти. Изследването още не е рецензирано.
Снимка: GOES imagery: CSU/CIRA & NOAA / Wikimedia Commons, Public domain (изрязана и мащабирана)
През септември ураганът „Поло“ стана най-дълго задържалата се буря от най-високата 5-а категория, регистрирана някога в Тихия океан: той запази тази сила два дни и половина и за около 24 часа се превърна от тропическа буря в ураган от 5-а категория. На 28 септември той достигна отслабен Южна Долна Калифорния, а на 29 септември – мексиканския бряг край Гуаймас. Според World Weather Attribution (WWA) при наводнения са загинали четирима души в Халиско и един в Сонора. В американския щат Ню Мексико около 1000 души бяха евакуирани заради опасност от скъсване на язовирна стена.
Публикуван на 15 октомври бърз анализ на WWA с учени от Мексико, САЩ, Великобритания, Ирландия и Нидерландия заключава, че причиненото от човека изменение на климата е направило условията за максимално възможната сила на бурята (потенциалния интензитет) около 23 пъти по-вероятни и я е увеличило с около 5 метра в секунда. Силното Ел Ниньо ги е направило около 14 пъти по-вероятни, с около 4,2 метра в секунда повече. Без човешко влияние подобни условия статистически биха се случвали веднъж на около 115 години. Морето по траекторията на урагана е било с около 1,4 градуса по-топло от прединдустриалното, а такива температури според WWA са станали около 200 пъти по-вероятни. Участващата в изследването организация Climate Central стига с малко по-различен метод до сходен извод: климатичните промени са увеличили скоростта на вятъра на „Поло“ с близо 10 км/ч, а Ел Ниньо – с около 8 км/ч.
„Ел Ниньо идва и си отива, но климатичните промени само се влошават“, каза ръководителката на WWA Фридерике Ото пред агенция АП. Изследването не е рецензирано от независими учени. Влиянието на климатичните промени върху екстремните валежи учените не са успели да определят количествено, тъй като климатичните модели не възпроизвеждат наблюдаваните тенденции в региона; измерванията обаче показват, че подобни поройни дъждове са станали около шест пъти по-вероятни. Съавторът Даниел Гилфорд от Climate Central признава, че оценката може да е по-скоро предпазлива. Няколко независими учени, сред които Майкъл Ман (University of Pennsylvania), смятат, че ефектът на климата по-скоро е подценен.