Темпът на затопляне се е повече от удвоил – по-чистият въздух е възможна причина

Глобалното затопляне се е ускорило значително през последните 15 години. Това съобщава екип, ръководен от климатолога Цинцзян Дзин от University of Kansas, в научното списание „npj Climate and Atmospheric Science“. Според анализа на пет глобални масива от температурни данни температурата се е повишавала с около 0,40 градуса на десетилетие между 2011 и 2025 г. (95-процентен интервал: от 0,25 до 0,49 градуса), докато между 1971 и 2010 г. ръстът е бил 0,18 градуса. Увеличението е статистически значимо и в петте масива. Става дума за измервания, но за кратък период: резултатът зависи силно от много топлите 2024 и 2025 г.

Като възможна причина изследователите посочват намаляването на охлаждащото замърсяване на въздуха. По-малкото прахови частици (аерозоли), особено над Източна Азия и по корабните маршрути, означава, че по-малко слънчева светлина се отразява обратно. Три региона допринасят особено за ускорението: Източна Азия заедно със съседния Северен Тихи океан, средните ширини на Евразия, както и Южният Атлантик и антарктическият регион. Без техните трендове глобалният темп спада изчислително от около 0,39 на 0,26 градуса на десетилетие. Защо Евразия и Южният Атлантик се затоплят толкова бързо, все още не е ясно; връзката с аерозолите е обяснение, а не доказателство.

Средната стойност на 26 климатични модела – 0,29 градуса на десетилетие – е под измерената, но 11 отделни модела показват ясно ускорение. Изследователите предполагат, че някои модели не отчитат напълно ефекта от намаляващите аерозоли върху облаците. Ако последният темп се запази, границата от 1,5 градуса като 20-годишна средна стойност би била достигната около 2028 г. (диапазон 2026–2031 г.), а при дългосрочния тренд от 1971 г. насам – едва през 2037 г. Това е условна екстраполация, а не моделна прогноза, и не е ясно дали високият темп ще продължи. Според научния консенсус основна причина за затоплянето остават парниковите газове.