Сляп тест в Nature: спътниците откриват надеждно течове на метан

Метанът е вторият по значение парников газ, изпускан от човека, след CO2, като голяма част от него изтича от съоръжения на нефтената и газовата индустрия. Дали спътниците могат надеждно да откриват такива течове, дълго беше спорно. Екип, ръководен от докторантката Франсис Рюланд и професор Адам Брант от Stanford University, провери това в едногодишен сляп тест, публикуван на 14 октомври в „Nature“. На опитен терен в Каса Гранде (Аризона) през 2025 г. метан беше освободен нарочно общо 481 пъти – между 9,5 и около 1184 килограма на час, в синхрон с преминаванията на дванадесет спътника. Към това бяха добавени 265 преминавания без изпускане за контрол; 15 екипа за анализ от девет държави не знаеха кога тече газ.

Специално създадените за метан инструменти засякоха при ясно небе 92 до 100% от изпусканията при 0 до 11% фалшиви сигнали. Пренастроени инструменти като германския спътник EnMAP постигнаха 62 до 88%, а спътниците за общо наблюдение на сушата – едва 29 до 37%. Повечето оценки на количеството се разминаваха с до 50%, средното отклонение беше около 44 до 46%, но надценяванията и подценяванията средно почти се изравняваха. При идеални условия прагът на откриване е около 50 до 200 килограма на час в зависимост от системата – близо до границата от 100 килограма, над която съоръженията се проверяват като „суперемитери“.

Изследването показва и ограничения: при облачност над 20% ефективността на всички системи спадаше, а 79% от фалшивите сигнали идваха от анализи с изкуствен интелект на търговски екипи. Според Станфорд са нужни още изследвания за терени, различни от пустинята, за променливо време и за открити водни площи. „През годините имаше значителен скептицизъм дали проследяването на метан наистина работи“, каза Брант. Дори количеството да е известно само приблизително, пак се знае, че течът трябва да бъде поправен, добави ученият. Общо по време на теста бяха освободени по-малко от 50 тона метан.