Tokio Hotel – „Encore“ – ревю: носталгия, партита и много аутотюн

Tokio Hotel издадоха на 16 октомври чрез Believe седмия си албум „Encore“ – четири години след последния студиен албум. Групата го описва като мост между носталгията и развитието; преди това излязоха сингли като „Memory Lane“ и „Without You“. В официалната германска класация за албуми „Encore“ влезе на трето място – най-доброто класиране на групата от дванадесет години. От 28 октомври Бил и Том Каулиц, Георг Листинг и Густав Шефер са на европейско турне със 17 концерта до 23 ноември в Мадрид, сред които Хамбург, Берлин и Виена.

Критиката е сдържана. Авторът на laut.de Ринко Хайдрих нарича албума „синтетичен продукт“ и „перфектен инфлуенсър маркетинг“: на Бил Каулиц му липсвал глас, а аутотюн, удвояване и ехо прикривали слабостите. „Dye My Hair“ била изпята уморено песен за разбито сърце, а саксофонът в „Terminal 1“ – „грандиозно не на място“. Като светла точка той откроява акустичната „Wanderlust“. Berliner Zeitung описва темите на албума като наркотично опиянение, партита и потиснато сърдечно страдание.

Видеото е официалният клип към „Dye My Hair“ от YouTube канала на Tokio Hotel.