Памет за клетките: метод от ETH показва кои гени са били активни преди дни
Изследователи от ETH Цюрих карат човешки клетки да архивират РНК молекули. Така и дни по-късно може да се види как е реагирала клетката – например за изследване на рака. Публикация в Nature Biotechnology.
Архивна снимка · Снимка: Alessandro Della Bella / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0 (изрязана и мащабирана)
При измерване на генната активност на клетка обикновено се вижда само моментна снимка. Екип около Рандал Плат от департамента по биосистеми на ETH Цюрих в Базел е разработил метод, с който човешките клетки архивират своите РНК молекули в продължение на няколко дни – така впоследствие може да се възстанови кои гени са били активни по-рано. Изследването „Recordanelles for transcriptome-wide single-cell RNA recording in human cells“ е публикувано на 21 октомври в Nature Biotechnology.
Системата се състои от три оптимизирани протеина, единият от които е производен на протеин от т.нар. стресови гранули. Техните „чертежи“ се внасят в клетките чрез плазмиди, а клетките сами изграждат архива. Той събира РНК във филм около митохондриите и там я предпазва от разграждащи ензими. Така във всяка клетка могат да се съхранят няколко хиляди РНК молекули. В клетъчни култури изследователите показват как човешки клетки реагират на сигнална молекула на имунната система.
„Ако се измери твърде късно с конвенционалния метод, вече изобщо не се вижда, че реакцията е настъпила“, казва един от първите автори Маркос Манеро Каранса. Изследователите са подали заявка за патент. Следващата стъпка е технологията да бъде развита за изследвания върху животни и рак – например за изучаване на туморни клетки, които оцеляват след химиотерапия.