IIASA: плановете за метан биха обърнали ръста, но не стигат до целта за 2030 г.
Ако държавите изпълнят изцяло плановете си, емисиите на метан ще спаднат с 11% до 2030 г. Глобалната цел е 30%. Най-голям потенциал има в изкопаемите горива.
Символна снимка · Снимка: Stephane Lesbats (IFREMER, Pôle Images, Centre Bretagne - ZI de la Pointe du Diable - CS 10070 - 29280 Plouzané, France) / Wikimedia Commons, CC BY 4.0 (изрязана и мащабирана)
Националните планове за намаляване на метана могат да обърнат досегашната тенденция на ръст на емисиите, но не достигат до глобалната цел за 2030 г. Това показва изследване, ръководено от Лена Хьоглунд-Исаксон (Lena Höglund-Isaksson) от Международния институт за приложен системен анализ (IIASA) в Лаксенбург (Австрия) в съавторство с експерти от Програмата на ООН за околната среда (UNEP). То е публикувано през 2026 г. в списанието Global Biogeochemical Cycles на Американския геофизичен съюз. Според авторите при пълно изпълнение на подадените планове световните емисии на метан биха намалели с 11% между 2020 и 2030 г. Глобалният ангажимент за метана (Global Methane Pledge), подкрепен от 159 държави и Европейската комисия, предвижда намаление с 30%.
Метанът е вторият по значимост двигател на затоплянето след въглеродния диоксид. Според изследователите около две трети от емисиите му се дължат на човешка дейност – приблизително по 40% от енергетиката и селското стопанство и около 20% от отпадъците и отпадъчните води. От прединдустриалната епоха досега метанът е допринесъл с около 0,5 градуса, или приблизително една трета от наблюдаваното затопляне. Около 70% от техническия потенциал за намаление до 2030 г. е в сектора на изкопаемите горива: по-малко изпускане и изгаряне на попътен газ, контрол на течовете при добива и транспорта на нефт и газ, както и по-малко емисии от въгледобива.
Резултатите са моделни сценарии, а не измерени емисии: според заглавието на изследването те се основават на симулации „отдолу нагоре“, които изчисляват емисиите по отделни източници. Според авторите намаление с 22% изглежда постижимо на сравнително ниска цена, докато 30% почти биха изчерпали потенциала на съществуващите технологии. Целта остава технически постижима, но трудна предвид краткото време до 2030 г. Селското стопанство е най-трудният сектор: има решения за оризищата и оборския тор, но потенциалът при храносмилането на преживните животни е ограничен. Достъпните резюмета не посочват граници на неопределеност.