Nature Climate Change: Топенето на морския лед обърна тенденцията в голям океански слой
От 2016 г. Антарктическата междинна вода става по-солена, по-плътна и по-дълбока. Учените сочат намаляването на морския лед като основна причина, но последиците все още са несигурни.
Символна снимка · Снимка: NASA/Jane Peterson / Wikimedia Commons, Public domain (изрязана и мащабирана)
Една от най-големите водни маси в Южното полукълбо е обърнала дългогодишната си тенденция. Това съобщават изследователи от Мелбърнския университет, Индийския научен институт (IISc) и Саутхамптънския университет в списание Nature Climate Change, публикувано на 28 октомври. Антарктическата междинна вода (AAIW) се намира на дълбочина от около 500 до 1500 метра и е част от горния клон на глобалната океанска циркулация. Между 1995 и 2015 г. стопената вода от сезонния морски лед я поддържала сравнително сладка и стабилна, а от 2016 до 2024 г. слоят става по-солен, по-плътен и се спуска по-дълбоко. Според авторите това е първото пряко доказателство от наблюдения за подобен обрат.
Изследването се основава на измервания: данни от около 4000 автономни буя от програмата Argo, както и сателитни и атмосферни данни. От 2016 г. антарктическият морски лед достига рекордно ниски нива. Според учените летният обем стопена вода е спаднал от около три пъти до около два пъти годишния отток на река Амазонка (около 6600 кубични километра). Като втори фактор те посочват засиленото издигане на по-солена и по-топла дълбочинна вода. Последната сравнима промяна е настъпила преди около 130 000 години, в края на последния междуледников период. „Този преход е отнел хиляди години, а не две десетилетия“, казва съавторът Бишакхдата Гайен (Bishakhdatta Gayen). Прессъобщенията не посочват граници на неопределеност.
Възможните последици са оценка на учените, а не измерване. Според авторите съществуващите климатични модели може да подценяват затоплянето на дълбокия океан и съответно да грешат в прогнозите за регионалното покачване на морското равнище. „Отслабеният слой AAIW може да изтласква повече излишна топлина в дълбочина“, казва първият автор, докторантът Каушик Мишра (Kaushik Mishra) от IISc. Океанографът Алберто Навейра Гарабато (Alberto Naveira Garabato) от Саутхамптън допуска, че трайната промяна може в рамките на години до десетилетия да се отрази и на Атлантическата меридионална циркулация (AMOC). Възможно е да бъде засегнато и складирането на въглерод в океана, но мащабът и времето на тези ефекти остават несигурни, подчертават изследователите.