Светлина управлява нервни клетки: видео от Станфорд обяснява нобеловата оптогенетика
Как работи оптогенетиката? Stanford Medicine обяснява във видео метода, за който Карл Дайсерот получава Нобелова награда за медицина 2026 с Петер Хегеман и Георг Нагел.
Снимка: Christopher Michel / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0 (изрязана и мащабирана)
Видео: YouTube · Stanford Medicine · youtube.com
Stanford Medicine публикува в официалния си канал в YouTube обяснително видео за оптогенетиката – метода, за който изследователят от Станфорд Карл Дайсерот получава Нобеловата награда за физиология или медицина за 2026 г. заедно с Петер Хегеман (Хумболтов университет в Берлин) и Георг Нагел (Университет на Вюрцбург). Нобеловият комитет отличи открития, с които активността на отделни нервни клетки в живия мозък може да се включва и изключва.
Принципът според Станфорд: светлочувствителни протеини от микроорганизми, т.нар. опсини, се вкарват по генетичен път в определени нервни клетки. Свръхтънки гъвкави оптични влакна пренасят светлина в мозъка; опсин, който реагира на синя светлина, кара клетките да генерират импулси, а такъв за жълта светлина ги потиска. Първоначалният протеин, каналродопсин, е открит във водорасли от Хегеман и Нагел. Екипът на Дайсерот установява, че мозъкът на бозайниците вече съдържа необходимия естествен кофактор.
При опити с мишки Дайсерот идентифицира с метода, наред с другото, мозъчни вериги, свързани с Паркинсон, и обръща симптомите; освен това предизвиква и облекчава подобни на депресия симптоми. Според Станфорд техниката може да се приложи и към клетки например в сърцето или панкреаса и един ден би могла да се използва при хора чрез генна терапия.
