Science: Високите ледени скали се рушат по-бързо, но без верижен срив
Над 15 000 сателитни измервания показват, че високите ледени скали по ръба на ледените щитове могат да се разпадат по-бързо, отколкото предвиждат моделите. Самоусилващ се срив засега не е открит.
Символна снимка · Снимка: Murray Foubister / Wikimedia Commons, CC BY-SA 2.0 (изрязана и мащабирана)
Екип, ръководен от докторантката Каролайн Нийдъл от съвместната програма на MIT и Океанографския институт в Уудс Хоул (WHOI), изследва поведението на високите ледени скали в най-обхватния досега според WHOI анализ на наблюдения. Проучването „Empirical constraints on ice-cliff calving“ е публикувано на 15 октомври 2026 г. в научното списание „Science“, в него участват и глациоложката от WHOI Катрин Уокър и геофизикът Джереми Басис от University of Michigan. Анализирани са 15 330 измервания с лазерния висотомер на сателита ICESat-2 на НАСА по краищата на ледените щитове – според MIT от периода 2019–2023 г. и главно в Антарктида. Учените сравняват височината на скалите с дебелината на леда, дълбочината на водата, пукнатините и скоростта на откъсване.
В центъра е спорната хипотеза за нестабилност на ледените скали (MICI). Според нея скали, издигащи се на повече от около 100 метра над водната линия, могат да станат нестабилни и да предизвикат самоусилваща се загуба на лед – досега това никога не е наблюдавано, затова беше спорно дали процесът трябва да влиза в прогнозите за морското равнище. Измерванията показват, че средно скалите са високи едва около 30 метра и само малко надхвърлят 100 метра. В четири района с най-високите скали (до 127 метра) те са се рушали по-бързо, отколкото предвиждат моделите MICI, но отстъплението е било краткотрайно и ледниците отново са се стабилизирали. Ефект на „неконтролируем срив“ не се наблюдава, казва Нийдъл според MIT.
Като спиращи фактори авторите посочват по-дебелата смес от айсберги и морски лед пред скалата (меланж), която вероятно действа стабилизиращо, по-дълбоката вода, която повдига леда, и издатините в скалната основа. Освен това високите скали бързо изтъняват при разпадането си и преминават в по-ниски, по-стабилни форми. Работата се основава на наблюдения и не е нова прогноза за морското равнище; тя трябва да помогне за проверка на моделите на ледените щитове, които по думите на Нийдъл може би подценяват разпадането на високите скали. Дали ледниците ще се стабилизират и при по-нататъшно затопляне, не е известно, казва Басис според WHOI; досега всички известни случаи на бързо отстъпление са се оказали краткотрайни. Според WHOI световното морско равнище се е повишило с над 20 сантиметра от 1880 г. насам.