НАСА: Морският лед около Антарктида достига трети най-нисък зимен максимум
Около 17,59 милиона квадратни километра: през 2026 г. морският лед около Антарктида е нараснал толкова малко само два пъти досега. След десетилетия на лек ръст от 2016 г. той е предимно под средното.

Символна снимка · Снимка: NASA's Scientific Visualization Studio - Trent L. Schindler, Grace Weikert, Ian Jones, Laurence Schuler / Wikimedia Commons, Public domain (изрязана и мащабирана)
Морският лед около Антарктида вероятно е достигнал зимния си максимум за 2026 г. около 14 септември – с около 17,59 милиона квадратни километра. Според НАСА и американския Национален център за данни за снега и леда (NSIDC) това е третият най-нисък зимен максимум в сателитните записи. NASA Earth Observatory обобщава данните от измерванията в анализ, публикуван на 15 октомври и в ScienceDaily. Стойностите са предварителни: тъй като площта на леда силно се колебае около пика, максимумът трудно се потвърждава, посочва NSIDC; обикновено той се достига в края на септември или началото на октомври, най-рано досега – на 30 август.
Основа са измервания на пасивни микровълнови сензори на сателити, които улавят микровълновото излъчване на морския лед – и през облаците. Една площ се смята за покрита с лед, ако поне 15% от водата е покрита. Поредицата от измервания започва в края на 1978 г. със сателита Nimbus-7 на НАСА и продължава със сателити на американската армия, Aqua на НАСА и от 2025 г. с японския GCOM-W. Интервал на грешка за тазгодишната стойност НАСА и NSIDC не посочват.
В дългосрочен план картината в Антарктида се е променила: от 1979 до 2014 г. площта на леда нараства с около един процент на десетилетие, като не е ясно дали това е значима тенденция; през 2012–2014 г. има три поредни рекордни максимума. От 2016 г. се наблюдават значителни загуби, площта е предимно под средната, а 2023 г. носи както най-ниския летен минимум, така и най-ниския зимен максимум. През сезона на нарастване през 2026 г. морският лед постоянно е изоставал от дългогодишната средна стойност, казва изследователят от NSIDC Тед Скамбос. Дали зад това стои трайна промяна, специалистите все още проучват; самите измервания не обясняват причините.
