„Мостът за никъде“: пътеката Мангапуруа в Нова Зеландия отново отворена със 7 нови моста

Бетонен мост насред гората, до който вече не води никакъв път: „Мостът за никъде“ (Bridge to Nowhere) в Национален парк „Уангануи“ на Северния остров на Нова Зеландия е сред най-впечатляващите места в страната. От събота, 24.10.2026 г., пътеката Мангапуруа, която води до него, отново е отворена за велосипедисти след зимното затваряне. Както съобщи на 23 октомври новозеландското Министерство за опазване на природата (Department of Conservation, DOC), преди началото на сезона са монтирани седем нови моста. Старите тесни съоръжения били трудни за преминаване с велосипед и били изчерпали експлоатационния си срок; новите са по-широки. Според DOC Линли Туайман, генерален мениджър на Ngā Ara Tūhono Charitable Trust, е казала, че за първи път е карала по маршрута през 2015 г. и че състоянието му при откриването е най-доброто, което е виждала оттогава.

Според DOC мостовете са леки решетъчни конструкции, изградени извън района и докарани по въздуха напълно сглобени. Ръководителят на проекта в DOC Луиз Браун е заявила, че към този метод се прибягва все по-често. Работите са част от програма за общо 15 нови моста и пешеходни платформи по пътеките Мангапуруа и съседната Каиуакаука; по Каиуакаука ще се строи през ноември и декември 2026 г. с обходни маршрути и възможни забавяния. Пътеката Мангапуруа е част от веломаршрута Mountains to Sea – Ngā Ara Tūhono, който според Tourism New Zealand минава през националните паркове „Тонгариро“ и „Уангануи“. Тя е със средна трудност (степен 3): DOC предупреждава за открити участъци, стръмни урви и хлъзгава глинеста повърхност (папа) при влажно време.

Зад моста стои история на неуспех. След Първата световна война, според държавния исторически портал NZHistory, 40 семейства на завърнали се войници получават земя в долината Мангапуруа – около 450 хектара на ферма, разчистени по стръмни склонове. Когато бетонният мост е предаден през юни 1936 г., повечето вече са напуснали. През 1942 г. проливни дъждове разрушават пътя, правителството отказва да го ремонтира и през май нарежда изселването на последните три семейства. Гората си връща долината; през 1986 г. тя е включена в Национален парк „Уангануи“, който според International Parks обхваща 742 кв. км и според DOC защитава един от най-големите запазени низинни горски масиви на Северния остров. Маршрутът от около 36 км завършва според Tourism New Zealand при река Уангануи, откъдето пътуването продължава с джетбот или каяк до Пипирики.