Батерия от цинк и йод: зеолит с единични железни атоми издържа 6800 цикъла
Екип от Сингапур, Китай и Тайван използва пореста минерална структура с единични железни атоми като електролит. Така водните цинково-йодни батерии издържат много по-дълго.
Символна снимка · Снимка: Thomas Splettstoesser (www.scistyle.com) / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0 (изрязана и мащабирана)
Цинково-йодните батерии работят с воден електролит на основата на цинков сулфат. Проблем обаче създават разтворените йодни съединения, които мигрират между електродите, както и неравномерното отлагане на цинк. Учени от Националния университет на Сингапур, университета в Хайнан и други институции в Китай и Тайван представят в „Nature Communications“ (онлайн от 24 октомври) квазитвърд електролит.
За целта те съчетават зеолити – порести минерали, снабдени с единични атоми желязо, кобалт, никел или мед – с разтвор на цинков сулфат. Най-добре се представя вариантът с желязо: той ускорява превръщането на йода, ограничава миграцията на полийодидите, стабилизира водата и осигурява равномерно отлагане на цинка.
При висок ток от 4 ампера на грам клетката все още дава 81,2 милиампер-часа на грам йод след 6800 цикъла. В т.нар. пауч клетки – близка до практиката конструкция – стойността е 147,6 милиампер-часа на грам йод след 200 цикъла, или 52 на грам спрямо целия положителен електрод.