Окситоцинът засилва тъжните спомени при хора с тревожна привързаност

Окситоцинът е известен като „хормона на гушкането“ или „хормона на привързаността“. Екип, ръководен от Мелиса Шемирани и Дженифър А. Барц от университета „Макгил“ в Монреал, е изследвал как хормонът влияе на спомените от детството; проучването е публикувано в научното списание „Emotion“, а порталът PsyPost съобщи за него на 16 октомври. 77 жени и мъже идват два пъти в лабораторията и по двойно сляп метод, в различен ред, получават веднъж окситоцин и веднъж плацебо под формата на назален спрей. След това виждат думи, свързани с привързаността, като „защитавам“ или „разстроен“, и извикват спомени за майка си; по един положителен и един отрицателен спомен разказват устно в продължение на няколко минути.

Независими оценители анализират записите. При участниците със силна тревожна привързаност – страх, че близките ще ги отхвърлят или изоставят – спомените под окситоцин са по-негативни и по-малко положителни, отколкото при плацебо. При хората с избягващ тип привързаност хормонът не променя емоционалния тон; те като цяло споделят по-малко, а под окситоцин в последващ въпросник са още по-сдържани. Изследователите виждат в това потвърждение на т.нар. хипотеза за значимостта (salience): окситоцинът засилва социалните сигнали – и приятните, и тежките – вместо просто да предизвиква топли чувства. Още през 2010 г. Барц описва подобна закономерност в по-малко проучване с 31 мъже в списание PNAS: по-малко тревожно привързаните мъже си спомнят под окситоцин за по-грижовна майка, а по-тревожните – за по-малко грижовна.

Проучването има ограничения: участниците са сравнително млади и предимно с бял или азиатски произход, а са изследвани само спомени за майката. Две допълнително използвани програми за анализ на текст стигат отчасти до различни резултати от хората оценители – при тях значим ефект се вижда главно при участници с ниска тревожност, при които окситоцинът намалява негативния тон. Данни за финансирането в статията на PsyPost няма. За евентуални терапевтични приложения изводът е предпазливост: окситоцинът не е универсално лекарство и може да засили съществуващи социални страхове, затова употребата му би изисквала внимателно наблюдение.