Свой при своя: изборът на партньор оставя следи в гените

Че партньорите често си приличат, е известно. Психоложката Гретчен Р. Б. Сондърс от Университета на Минесота изследва дали тази прилика се отразява и в генома и дали се засилва през поколенията; проучването е публикувано в научното списание „Behavior Genetics“, а порталът PsyPost писа за него на 9 октомври. Анализирани са данни от британската UK Biobank – сред тях 82 398 вероятни съпружески или дългогодишни двойки, 16 273 двойки братя и сестри и 333 491 несвързани помежду си души – както и 228 875 участници в американската изследователска програма „All of Us“. Разглеждани са образованието, ръстът, индексът на телесна маса и пет показателя за тютюнопушене и пиене.

Най-силна е приликата при образователното равнище (корелация 0,45), следвана от седмичната консумация на алкохол (0,42) и отказването от цигари (0,33). В генома приликата е значително по-слаба – средно с около 80 процента; при образованието корелацията на генетичните предразположения е 0,16. Въпреки това следата се открива и при несвързани хора, което не би се очаквало при напълно случаен избор на партньор. В американските данни (родени между 1900 и 2005 г.) сигналът за образование нараства от около 0,04 при родените през 30-те години до около 0,09 при родените около 2000 г.; във Великобритания (родени 1936–1970 г.) той остава почти без промяна. Проучване от Лозана с британски и естонски биобанкови данни, публикувано през август в „Nature Human Behaviour“, също заключава, че генетичната прилика между партньорите по ръст и образование се е засилила при по-младите поколения.

Ограниченията са сериозни: изследвани са само хора с европейски произход, а в UK Biobank двойките са определени по общ адрес, не по регистри за бракове. Сравняват се хора от различни поколения – участието, преживяемостта и промените в населението могат да изкривят картината. Общата среда, взаимното влияние и запознанствата в едни и същи квартали или работни места не могат да бъдат напълно разграничени; данни за финансирането в доклада на PsyPost няма. Неучастващият психолог Норберт Мешко (Университет в Печ) предупреди срещу тълкуването, че гените определят в кого се влюбваме. Най-важното послание според него е, че моделите на прилика между партньорите могат да оставят откриваеми генетични следи през поколенията.