50 години Суперпротонен синхротрон: универсалният ускорител на ЦЕРН навърши половин век
От 1976 г. SPS в ЦЕРН ускорява частици – днес като последна степен преди LHC. С него през 1983 г. са открити W и Z бозоните. Сега ЦЕРН отбеляза 50-ия му рожден ден.
Снимка: Gillis / Wikimedia Commons, CC BY 3.0 (изрязана и мащабирана)
Видео: YouTube · CERN · youtube.com
Суперпротонният синхротрон (SPS), вторият по големина ускорител на изследователския център ЦЕРН край Женева, навърши 50 години. На симпозиум на 8 октомври ЦЕРН отбеляза годишнината и показа ново видео за историята на съоръжението. За официална дата на въвеждане в експлоатация се смята 17 юни 1976 г., когато SPS достига енергия от 400 гигаелектронволта (GeV). Пръстеновидният тунел е дълъг 6,9 километра и минава под френско-швейцарската граница.
За пет десетилетия SPS е ускорявал протони, антипротони, електрони, позитрони, както и кислородни и оловни йони – като ускорител, като колайдер и като предускорител. Най-големият му успех е откриването през 1983 г. на W и Z бозоните от експериментите UA1 и UA2, когато SPS сблъскваше протони и антипротони. За това Карло Рубия и Симон ван дер Мер получават Нобелова награда за физика през 1984 г. Според ЦЕРН съоръжението е допринесло и за развитието на технологии като сензорния екран.
Днес SPS е последната предварителна степен за Големия адронен колайдер (LHC): той ускорява протоните от 26 до 450 GeV, преди LHC да ги ускори още. Освен това доставя снопове от частици за експерименти с неподвижна мишена като COMPASS, NA61/SHINE и NA62.