Берлин --:--Сряда, 14 октомври 2026
НА ЖИВО
Извънредно13:00Кабинетът прие данък захар: от 26 до 32 цента на литър от юли 2027 г.Извънредно13:00Кабинетът назначи Катарина фон Шнурбайн за пълномощник по антисемитизмаИзвънредно13:00Берлин: ХДС се предлага след спрените преговори – Левицата: „Вратата е отворена“Извънредно13:00Тръмп обяви „мащабно“ търсене на петрол и суровини в „нашата нова“ ГренландияИзвънредно13:00Радев: „Лукойл“ има суровина до средата на декември – „Дизел има и ще има“Извънредно13:00Сеймен или Бредлов? Щутгарт пази в тайна избора на вратар срещу БратиславаИзвънредно13:000:2 срещу Атлетико: Лисандро Мартинес атакува ръководството на Ман ЮнайтедИзвънредно13:00Google отваря ИИ инструментите си за 200 учени в Европа – с изчислителна мощ за $3 млн.13:30Цветът показва къде боли: сензор от NTU прави напрежението видимо13:30Бактерии зидари: ETH печата фасадни елементи от пясък и биоцимент13:3050 години Суперпротонен синхротрон: универсалният ускорител на ЦЕРН навърши половин век13:30Зелен водород: TU Wien показва как електролизата може с много по-малко платина13:30Рентгенов поглед в обвивките на горивни пръти: PSI измерва защитни слоеве до нанометри13:30Горивни клетки без жега: нов материал провежда кислородни йони още при 233 градуса13:00Олисе пропуска Арсенал – Компани: „Много глупаво“, Еберл: „Това не е нашето ниво“
ТехнологииНОВИНИФАКТИКОНТЕКСТ
Технологии ·

Горивни клетки без жега: нов материал провежда кислородни йони още при 233 градуса

Твърдооксидните горивни клетки обикновено работят при 700 до 1000 градуса. Екип от Токио е открил материал, който провежда много добре кислородни йони още при 233 градуса – и остава стабилен.

Символна снимка: кръгли твърдооксидни горивни клетки с диаметър 80 милиметра от Полша – не новият материал

Символна снимка · Снимка: Jakub.kupecki / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0 (изрязана и мащабирана)

Твърдооксидните горивни клетки (SOFC) произвеждат ток директно от водород, природен газ или биогаз. Обичайните им електролити като стабилизирания с итрий циркониев оксид обаче изискват температури от около 700 до 1000 градуса по Целзий, което ускорява стареенето на материалите и повишава разходите. Затова се търсят електролити, които работят добре между 200 и 500 градуса – диапазон, който специалистите наричат „празнина на Норби“.

Екип на професор Масатомо Яшима от Института за наука в Токио (Institute of Science Tokyo) представи нов т.нар. силенов оксибромид с формула Bi1,9Te0,1LaO4,05Br. Още при 233 градуса той достига проводимост за кислородни йони от 0,01 сименса на сантиметър във вътрешността на кристала. Утвърдените електролити като YSZ и LSGM се нуждаят за това съответно от 644 и 534 градуса. Освен това материалът е останал химически стабилен до 300 градуса в различни атмосфери, а химичното му разширение е пренебрежимо. Изненадващ е механизмът: йоните се придвижват през празни места в кристалната решетка, въпреки че материалът съдържа излишен кислород. Изследването е публикувано на 14 октомври в Nature Communications, с участието и на университета Кюшу, Имперския колеж в Лондон и японския изследователски център KEK.

До практическо приложение е нужна още работа: заради съпротивлението по границите на зърната общата проводимост е по-ниска от тази във вътрешността на кристала. Затова изследователите искат да оптимизират допълнително структурата на материала.

Още от рубриката

← Технологии