Модел: по-ранна нетна нула ограничава промяната на Тихия океан към Ел Ниньо

Глобалното затопляне трайно измества тропическия Тих океан към основно състояние, подобно на Ел Ниньо – и това не може бързо да бъде обърнато дори с нулеви нетни емисии. До този извод стига моделно изследване, водено от университета в Мелбърн с партньори, сред които Австралийският национален университет, университетът в Рединг и научната агенция CSIRO. То е публикувано на 13 октомври в Communications Earth & Environment (DOI: 10.1038/s43247-026-04082-x). Обичайната температурна разлика между по-топлата западна и по-хладната източна част на океана отслабва; това обаче изрично не означава постоянен Ел Ниньо.

Учените анализират девет модела на земната система, в които емисиите спират при затопляне от около 2 градуса, и симулират с австралийския модел ACCESS по 1000 години след спиране на емисиите през 2030, 2045 или 2060 г. Тъй като Южният океан и дълбоките води продължават да се затоплят, промененото състояние се запазва векове; в осем от девет модела температурният градиент дори продължава да отслабва. В модела ACCESS делът на екстремните явления Ел Ниньо нараства от 1,7% в доиндустриалната епоха до 26,3% при спиране през 2060 г. – при спиране през 2030 г. той е 16,4%. Промените в силата на Ел Ниньо обаче силно зависят от модела.

„Открихме ясни ползи от бързото намаляване на емисиите“, каза съавторът доц. Андрю Кинг от университета в Мелбърн. По-ранното постигане на нетна нула намалява риска да оставим на бъдещите поколения значително променен тропически Тих океан. Изследването описва прогнози, а не измервания. То излиза, докато реален Ел Ниньо набира сила: Световната метеорологична организация (СМО) очаква пика през декември и го смята за потенциално един от най-силните поне от 1950 г. насам (съобщение от 8 октомври).