Nature Geoscience: Западноевразийската степ рязко стана по-гореща и по-суха

Климатът в западноевразийската степ се е променил скокообразно, сочи ново изследване. Летата там са станали по-сухи в степен, която надхвърля естествените колебания през последния век, съобщава екип, воден от Цзинлин Пиао от Института по физика на атмосферата към Китайската академия на науките и Сеулския национален университет, в списание Nature Geoscience (онлайн от 12 октомври). Кореспондиращи автори са Джон-Сонг Куг (Сеул) и Уен Чън (университета „Юннан“); DOI: 10.1038/s41561-026-02125-8. Изследвана е областта между 40 и 55 градуса северна ширина и 30 и 65 градуса източна дължина – грубо от Черноморието до Централна Азия.

Основа са наблюдения от 1901 до 2024 г., включително данни от метеостанции, реанализи и сателитни данни за почвената влага. Статистически метод открива смяната на режима през 2006 г.; най-силно регионът е пресъхнал между 2004 и 2010 г. Признаци за възстановяване в периода на наблюдение учените не виждат. За да разграничат причините, те сравняват данните с големи ансамбли от модели, сред тях 100 симулации на модела MPI-GE на института „Макс Планк“. Резултат: външните фактори, към които спадат причинените от човека парникови газове, задават тенденцията към засушаване, а естествените колебания я засилват от началото на 90-те години.

Към това се добавя обратна връзка: когато почвата изсъхне, се изпарява по-малко вода, която охлажда. Вместо това въздухът се нагрява по-силно, а екстремните горещини и недостигът на вода зачестяват. Авторите свързват това с деградация на земите – например превръщане на тревни площи в гола земя – и с по-ниска продуктивност на растенията. Те изрично не наричат промяната повратна точка или необратима, а говорят за устойчива смяна на режима. Конкретни стойности на затоплянето текстът на изследването не посочва; статистическите тестове са при ниво на значимост 95%.