Берлин --:--Неделя, 18 октомври 2026
НА ЖИВО
Извънредно08:00Наследник на Щайнмайер: ХСС иска Илзе Айгнер за федерален президентИзвънредно08:00Клингбайл към ГСДП: „Искаме отговорност“ – стига занимания със себе сиИзвънредно08:00Генералният секретар на ХДС: левият съюз в Берлин би натоварил тежко федералната коалицияИзвънредно08:00Ливан изпраща военна делегация за разговори с Израел и САЩ във ФлоридаИзвънредно08:00Частични избори в 14 населени места: скандалното село Малорад избира нов кметИзвънредно08:00Последен срещу предпоследен: Гладбах е застрашен от антирекорд срещу ХофенхаймИзвънредно08:00Хавлия във втория рунд: Дюбоа защити титлата на WBO срещу УордлиИзвънредно08:00Starlink над Украйна: Зеленски говори за „планирана операция“ след тестове05:36Проучване: ХДС/ХСС и ГСДП падат до 31% – АзГ (AfD) с 11 пункта пред Съюза05:36Зьодер закрива конгреса на Младежкия съюз – младите искат дела05:35Йотова: Без военен конвой за търговските кораби – чл. 4 би бил стъпка към ескалация05:34Западен бряг: маскирани заселници нападнаха европейски дипломати05:34Франция след протестния ден: 1200 задържани, Макрон обеща строги наказания05:33Телескопът „Роман“ дава почти 30% по-резки изображения от прогнозираното05:32Георгиева при закриването в Банкок: растеж само чрез ИИ е като да стоиш на един крак
ТехнологииНОВИНИФАКТИКОНТЕКСТ
Технологии ·

Поглед в живи клетки без багрила: Станфорд представя нов микроскоп

Екип около нобеловия лауреат У. Е. Мърнър наблюдава структури в живи клетки с резолюция 120 нанометра – изцяло без светещи маркери, които избледняват или могат да смущават клетката.

Архивна снимка (2024): нобеловият лауреат У. Е. Мьорнър

Архивна снимка · Снимка: Christopher Michel / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0 (изрязана и мащабирана)

Изследователи от Станфордския университет са разработили микроскоп, с който процесите в живи клетки могат да се проследяват в реално време, без те предварително да се маркират с флуоресцентни багрила. Методът се нарича интерферометрична сканираща микроскопия на изображения (iISM) и според екипа постига странична резолюция от около 120 нанометра. Изследването на Мишел Кюперс и У. Е. Мърнър е публикувано в научното списание „Light: Science & Applications“. Мърнър получи Нобеловата награда за химия през 2014 г. за флуоресцентна микроскопия с висока резолюция.

Принципът: лазер осветява клетката, а разсеяната светлина се усилва чрез наслагване с втори лазерен лъч. Детекторна матрица, каквато има в съвременните конфокални микроскопи, заснема десетки до стотици изгледа, които изчислителен метод обединява в по-резки изображения с повече контраст и информация за дълбочината. Флуоресцентните маркери, напротив, обикновено могат да показват само малко структури едновременно, избледняват с времето и могат да променят поведението на маркираните молекули. Освен това според Станфорд iISM изисква значително по-малко светлина от сравнимите безмаркерни методи, което предотвратява увреждане на клетките.

Екипът не вижда метода като заместител на флуоресценцията, а като допълнение. „Това не е нишова техника“, каза Кюперс. Планирани са изследвания как растителни клетки, гъби и бактерии взаимодействат помежду си и как противораково лекарство прониква в клетката; подготвят се проучвания на деформацията на червените кръвни клетки при малария. Изследователите работят уредът да стане достъпен за много области на биологията.

Още от рубриката

← Технологии