Модел: при закъснял климатичен отговор Арктика може внезапно да се „преобърне“
Ново моделно изследване на Колумбийския университет и NASA: ако спрем емисиите твърде късно, атлантическото течение AMOC почти колабира и Арктика рязко се охлажда.

Символна снимка · Снимка: NASA Goddard Space Flight Center from Greenbelt, MD, USA / Wikimedia Commons, Public domain (изрязана и мащабирана)
Екип около Ю-Тин У от Колумбийския университет в Ню Йорк, с участието на обсерваторията „Ламонт-Дохърти“ и Института за космически изследвания „Годард“ на NASA (GISS), публикува на 10 октомври 2026 г. в списание Communications Earth & Environment от групата на Nature изследване за това как Арктика реагира, когато емисиите на CO2 бъдат спрени. Арктика се затопля повече от три пъти по-бързо от средното за планетата. Авторите са симулирали с модел на земната система сценарии, при които емисиите внезапно падат до нула, след като човечеството е изпуснало общо между 800 и 2000 млрд. тона въглерод. Става дума за моделни експерименти, а не за измервания или прогноза за конкретна година.
Глобалната средна температура в симулациите се стабилизира, след като емисиите спрат. В Арктика обаче резултатът се разделя на два пътя: при спиране под около 1700 млрд. тона въглерод регионът продължава да се затопля и губи морски лед. При спиране над този праг настъпва рязко охлаждане и ледът отново се разширява. Причината според авторите е почти пълен колапс на Атлантическата меридионална циркулация (AMOC), която пренася топлина на север; това засилва и обратните връзки чрез отразяващата способност на леда и вертикалния температурен профил. В симулациите колапсът настъпва, когато намаляването на емисиите е отложено дотолкова, че глобалното затопляне надхвърля целта от 2 °C по Парижкото споразумение.
Изследователите тълкуват прехода като „стохастично“ преобръщане – тоест случайни колебания решават дали системата ще премине прага, а нарастващите парникови газове правят това по-вероятно. Резултатите идват от един модел с по шест симулации на сценарий; страницата на списанието не дава граници на неопределеност за прага от 1700 млрд. тона, а публикуваната версия е предварителна и може да бъде редактирана. Авторите заключават, че в техния модел закъснелите действия за климата могат да предизвикат рязък преход на Арктика към друго климатично състояние.
