PIK: Без растително разнообразие пасищата биха поглъщали около 15 % по-малко CO2

Пасищата и ливадите по света могат да поглъщат значително по-малко CO2, ако растителното им разнообразие бъде загубено. Това показва изследване на Потсдамския институт за изследване на климатичните последици (PIK) и Университета в Кил, публикувано на 7 октомври 2026 г. в PNAS. Водещ автор е Стивън Вирт (PIK). Екипът използва глобалния модел на растителността LPJmL-CSR, който симулира три основни стратегии на растенията: конкурентни, устойчиви на стрес и бързо разпространяващи се видове. Сравнени са два сценария – запазено разнообразие и екстремна загуба на разнообразие – при затопляне под 2 °C и около 4 °C.

При силно намалено разнообразие пасищата биха поглъщали чрез фотосинтеза около 15 % по-малко CO2 през 2050 г. При затопляне под 2 °C това са около 11 млрд. тона CO2 годишно по-малко. Най-засегнати са тропическите и субтропическите пасища, особено в Южна Америка и Южна Азия: в части от Парагвай и Индия фотосинтезата е до 50 % по-ниска. Запасите от въглерод в почвата също намаляват. В някои райони на Африка и Испания обаче продуктивността леко нараства, когато останалите растения компенсират. „В световен мащаб обаче ползите от запазването на разнообразието надделяват и в двата климатични сценария“, казва старшият автор на изследването Сузане Ролински (PIK).

Става дума за моделна проекция, а не за измерване. Моделът свежда стотиците видове до три стратегии и тества екстремен колапс на разнообразието, така че реалната загуба вероятно би била между двата сценария, а точните стойности са несигурни. Посочените 11 млрд. тона се отнасят за поглъщането чрез фотосинтеза, а не за нетния баланс на въглерода. Авторите препоръчват управление, което запазва разнообразието и предотвратява прекомерната паша. „Нуждаем се от практики, които запазват съществуващото разнообразие в дългосрочен план“, казва Фридхелм Таубе от Университета в Кил.