Хокайдо: дивият север на Япония с кафяви мечки, блата и световното наследство Ширетоко

Хокайдо е най-северният от четирите големи японски острова и с площ около 83 424 кв. км е вторият по големина остров в страната. Проливът Цугару го отделя от Хоншу, а бреговете му са на Японско море, Охотско море и Тихия океан. Според Wikipedia на острова живеят малко под пет милиона души (към 1 октомври 2025 г.). Местният иглолистен вид в северната част на острова е сахалинската ела.

На Хокайдо има седем национални парка, сред които Дайсецудзан с дефилето Соункьо във вулканичния район Дайсецу-дзан, Акан-Машу и Шикоцу-Тоя. Националният парк Ширетоко е обявен от ЮНЕСКО за обект на световното природно наследство през 2005 г. Блатото Куширо е защитена зона по Рамсарската конвенция от 1980 г., а равнината Куширо с площ 2510 кв. км се смята за най-голямата влажна зона в Япония. Сред животните на острова са усурийската кафява мечка – Хокайдо има повече кафяви мечки от всеки друг регион в Азия извън Русия, – морските видри, белоплещестият морски орел и японският петнист елен.

За пътешествениците Хокайдо е особено привлекателен през два сезона: лятото там е по-хладно и по-малко влажно, отколкото в останалата част на Япония, като средните температури през август са между 17 и 22 градуса. Дъждовният сезон през юни и юли, който засяга голяма част от Япония, обикновено подминава острова. От ноември по правило започват силни снеговалежи; в планините към Японско море падат до 11 метра сняг годишно, а ски курортите обикновено работят от декември до април. През зимата големи плаващи ледове често затрудняват корабоплаването в Охотско море, а в Сапоро се провежда известният Снежен фестивал.