Буря на изпитание: соленоводните ливади издържат учудващо добре на екстремни вълни

Екип с водещ автор Виктория Мейсън и крайбрежния еколог Тьерд Боума (Университет в Утрехт) изследва в списанието Communications Sustainability от издателската група на Nature (8 октомври 2026 г.) дали соленоводните ливади могат да издържат на екстремни бури. За целта учените излагат три типични вида – английска спартина, тръстика и морски болбосхенус (Scirpus maritimus) – в големия вълнов канал „Делта“ на нидерландския институт Deltares на вълни с височина до 2 метра при ниво на водата 4 метра. Става дума за експеримент с измерени данни, допълнен от опростен прогнозен модел.

Средно растенията губят около 30% от надземната си биомаса, а дори при най-екстремните условия – най-много 66%. Загубата на цели стъбла е до 15% във всички дни освен най-екстремния; тогава спартината губи 34%. След всяка буря при всички видове остава поне 19 сантиметра растителна покривка, а най-често се чупят твърдите стъбла, които не могат да се огъват. Авторите посочват ограничения: на вид и ден на опит има само три саксии, растенията от всеки вид са събрани от едно място в естуара Вестерсхелде, а течението при дъното обяснява едва около 9% от разликите в загубата на биомаса.

Соленоводните ливади се смятат за природосъобразна защита на бреговете, защото растителността им намалява силата на вълните и задържа утайки; авторите посочват, че морското равнище се покачва средно с около 4,5 милиметра годишно, а бурите на места може да зачестят и да се засилят. Тъй като корените и остатъчната растителност оцеляват, може да се очаква ливадата да се възстанови преди следващия сезон на бурите. Съхраняването на въглерод в ливадите според авторите може да помогне за смекчаване на климатичните промени; самото изследване обаче не го е измерило. По-точни измервания на растителността на място биха подобрили прогнозите, посочват учените.