Nature: Колонизацията е направила горите на Австралия по-уязвими за мегапожари

Изследователски екип, ръководен от палеоеколога Майкъл-Шон Флетчър от Университета на Мелбърн, реконструира в научното списание Nature (онлайн от 7 октомври 2026 г.) историята на пожарите и растителността в евкалиптова гора в Югоизточна Австралия за последните 1000 години. Основа е утаечна ядка от езеро в националния парк „Кроаджинголонг“, на традиционната земя на народа гунайкурнай, чиято организация е сред съавторите. Поленът и въгленовите частици са датирани с данни от олово-210 и радиовъглерод. Става дума за измерени данни от природен архив, а не за моделно изчисление.

Според данните 800 години ландшафтът е бил открита, тревиста гора, поддържана от малки, редовни културни опожарявания. След британската колонизация, чието начало авторите поставят през 1788 г., делът на евкалипта според изследването се е увеличил четирикратно (репортажът на Nature говори за удвояване около 1840 г.), разпространили са се дървесни храсти, а от средата на XIX век расте делът на въглени от много горещи пожари. Точен диапазон на несигурност при датирането свободно достъпното резюме не посочва. Важно е, че според авторите промените започват преди причиненото от човека затопляне да се усети.

Учените описват самоусилваща се „катастрофална пожарна спирала“: по-горещите пожари благоприятстват по-запалима растителност, която подхранва още по-горещи пожари. Изследването дава „още една променлива“ в борбата с проблема, вместо фокусът да е само върху климатичните промени, каза Флетчър пред Nature. При пожарите „Черното лято“ през 2019/20 г. в Югоизточна Австралия според Nature изгоряха над осем милиона хектара гори. Авторите смятат за наложително знанията на коренното население да бъдат включени в управлението на пожарите; че това намалява риска от опустошителни пожари – особено при по-нататъшно затопляне – е техен извод, който самото изследване не е проверило.