Берлин --:--Събота, 31 октомври 2026
НА ЖИВО
Извънредно11:00Протестен ден на „поколението Z“: млади хора излизат на улицата в над 30 германски градаИзвънредно11:00Протестът на „поколението Z“ във Франкфурт: властите сменят маршрута в последния моментИзвънредно11:00Левицата в Берлин: Ералп очаква „много, много голямо мнозинство“ за коалиционни преговориИзвънредно11:00Три дни преди междинните избори в САЩ над 43 милиона американци вече са гласувалиИзвънредно11:00Нов ВСС: 2275 съдии в София избират шестима свои представители от 21 кандидатиИзвънредно11:00Битка за върха на „Бетценберг“: непобеденият Херта гостува на КайзерслаутернИзвънредно11:00Жиру реши дербито на Севера: Лил би Ланс с 1:0 и се изкачи на второ мястоИзвънредно11:00Най-лошият ден от 1974 г.: акциите на Intel се сринаха с 28,6%14:40„Квазимодо, душата на Париж“: трейлърът на Netflix показва Венсан Касел като преследван14:40„Death Stranding Isolations“: първи тийзър на аниме сериала за Disney+14:40„Cunk on Cinema“: Филомена Кънк обяснява в трейлъра историята на киното14:40Сериалът „Хари Потър“: HBO намери Разпределителната шапка и призраците на Хогуортс14:40Армандо Януци снима конспиративен трилър с Викандер, Макавой и Еджъртън14:40Нов Батман за вселената на DC: Джеймс Гън обяви скорошен кастинг13:51Западна срещу Източна Европа: по-високият стандарт гарантира ли по-добър живот?
ТехнологииНОВИНИФАКТИКОНТЕКСТ
Технологии ·

Ваксина срещу рак от безвредни вируси: екип на MIT нанася по-плътно туморни антигени

Екип на MIT използва безвредния за хората бактериофаг M13 като носител на ракови антигени. По-плътно покрит вариант (35 вместо 6 процента) пазеше мишки по-добре от тумори.

Архивна снимка: сградата на Института „Кох“ към MIT в Кеймбридж

Архивна снимка · Снимка: Either Ada / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0 (изрязана и мащабирана)

Изследователи от Института „Кох“ към Масачузетския технологичен институт (MIT) са усъвършенствали платформа за персонализирани ваксини срещу рак. В основата ѝ е бактериофагът M13 – вирус, безвреден за хората, който образува нановлакно, върху което могат да се закачат ракови антигени. Изследването под ръководството на професор Анджела Белчър и с първи автор Шенгнан Хуан е публикувано в списание „Advanced Healthcare Materials“; MIT го представи на 30 октомври.

Екипът прикрепя антигените към белтък от обвивката на вируса и успява да регулира плътността им чрез малки промени в белтъчната последователност – от 6 до 70 процента. При мишки най-добра защита дава вариант с 35 процента плътност на антигена: след контакт с меланомни клетки животните развиват тумори значително по-рядко и образуват повече подходящи Т-клетки. И с неоантиген от модел на рак на дебелото черво при мишки по-плътно покритата ваксина намалява чувствително риска от тумори. Допълнителен усилвател не е нужен, тъй като генетичният материал на фага сам активира вродената имунна система.

„Чудесното е, че системата е модулна и можем да сменяме различни антигени при нужда“, казва Белчър. Засега е изпитана само профилактиката при мишки; данни при хора няма. Работата е финансирана, наред с други, от американската агенция за изследвания DARPA.

Още от рубриката

← Технологии