Серадо: почвите на саваната пазят много въглерод, но климатичните фондове ги пропускат

Отворените екосистеми като савани и пасища до голяма степен остават извън обхвата на климатичното финансиране. До този извод стига публикуван на 23.10.2026 г. в научното списание „Plants, People, Planet“ (Wiley, New Phytologist Foundation) аналитичен доклад (policy brief) за бразилското Серадо. Водещ автор е Франсиеле Пейшото от правителството на щата Гояс, участват и Cary Institute of Ecosystem Studies (САЩ) и Университетът в Кампинас (UNICAMP). Става дума за оценка въз основа на предишни изследвания на авторките, а не за нови измервания; тя е представена за първи път на климатичната конференция COP30.

Според статията почвите в Серадо съхраняват до 1200 тона въглерод на хектар – по данни на авторите около шест пъти повече на хектар от въглерода в растителността на амазонската дъждовна гора. Част от него е на възраст до 20 000 години. Серадо освен това захранва две трети от големите реки на Бразилия. Над 46 процента от първоначалната площ вече са изсечени за ниви и пасища, според изследване от 2022 г. „Всички стандарти и методи за въглеродните пазари се основават на горски площи“, каза Пейшото. Затова отворените екосистеми досега са оставали извън обхвата им.

Стойността от 1200 тона е максимална, а не средна; диапазони на несигурност в съобщението не се посочват. Въпреки това авторките виждат в опазването на непокътнатите отворени ландшафти недооценен досега лост за защита на климата. Растителният еколог Наташи Пилон (UNICAMP) подчерта и значението им за водоснабдяването. Преустройството на една глобална система, която не е замислена за отворени екосистеми, няма да стане „за една нощ“, каза Пейшото.