Носими роботи за всеки ден: Харвард иска по-умни помощни средства за ходене след инсулт

В Харвардското училище по инженерство и приложни науки „Джон А. Полсън“ (SEAS) групата на професор Конър Уолш разработва меки носими роботи, които физически подпомагат движението, както и сензорни системи, даващи обратна връзка за движението. В разговор, публикуван на 7 октомври, и в придружаващо видео на факултета Уолш описва как анализът на данни и машинното обучение трябва да настройват устройствата по-добре спрямо хората, които ги носят.

В проект с Патрик Слейд (SEAS) и Лу Ауад и Тери Елис от Бостънския университет екипът използва сензори, които така или иначе са вградени в носимия робот, за да оцени скоростта на ходене, симетрията на краката и отблъскването от земята. Въз основа на това системата адаптира управлението си, за да насърчи по-естествена походка след инсулт. Друг проект със Сюзан Мърфи изследва кога смарт часовник трябва да дава обратна връзка на хора след инсулт у дома за използването на ръката им.

Целта е с малко сензори в ежедневието да се получат данни за движението, почти толкова точни, колкото в лабораторията – например за това как болестта на Паркинсон влияе на ходенето. За целта групата изгражда набори от данни, съчетаващи лабораторни измервания и данни от носими сензори. При несигурни прогнози устройството трябва да преминава в по-предпазлив режим. „Да не навредиш е по-важно, отколкото да се опитваш да направиш възможно най-много добро“, казва Уолш. Резултати от изследвания с конкретни числа материалът не посочва.