Берлин --:--Четвъртък, 15 октомври 2026
НА ЖИВО
05:29Китай и Северна Корея откриват новия мост над Ялу – 12 години след завършването му05:29Тайван използва водно оръдие срещу китайски кораб – Япония протестира заради Итуруп05:28Колумбия откри посолство в Йерусалим – обрат след ерата Петро05:28Бразилия: Флавиу Болсонару с минимална преднина пред Лула – първи телевизионен дуел05:27Тръмп на митинг в Аризона: „Изтичащите информация трябва да бъдат разстреляни“05:27Вадефул: Германия подкрепя пълно разследване на атаките в Черно море05:27След провала с Пайк: Охайо спори за смъртното наказание – отмяна или нови методи05:26Зимно разписание на BER: Wizz Air лети целогодишно до София, Ryanair се изтегля05:26„Бележник 2026“: оценка 3,28 за грижата за децата за 15 години05:25„Български пощи“ ще изплаща пенсиите до средата на 2031 г.05:25Газа: жена загина при удар, армията уби командир на Хамас – началникът на ГЩ предупреждава05:25Алпите, Арктика, Карибите: новият спътник Sentinel-3C показва Земята05:24Матусадона на езерото Кариба: дивата природа на Зимбабве разкрива нов динозавър05:24Берлин: Срив след софтуерна актуализация спира онлайн участъка на полицията05:23Нидерландия: стачка спря автобуси и влакове в няколко региона
КлиматНОВИНИФАКТИКОНТЕКСТ
Климат ·

Nature Climate Change: само цена на CO2 не стига – домакинствата се нуждаят от помощ

Анализ на данни от над 260 000 домакинства в 25 страни от ЕС сравнява три пакета мерки за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. Комбинацията с субсидии се оказва по-щадяща.

Символна снимка: поставяне на топлоизолация по фасадата на жилищен блок

Символна снимка · Снимка: Cjp24 / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0 (изрязана и мащабирана)

Как ЕС може да намали емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г., без да натовари непропорционално по-бедните домакинства? На този въпрос отговаря изследване на международен екип, публикувано на 13 октомври в списание Nature Climate Change (DOI: 10.1038/s41558-026-02751-5). Учените използват данни от над 260 000 домакинства в 25 държави от ЕС и сравняват три пакета политики: регулации и стандарти; по-строго ценообразуване на въглерода в промишлеността, транспорта и други замърсяващи сектори; и комбинация от двете, при която близо половината от допълнителните приходи се насочват към субсидии за чиста енергия в домовете.

Резултатите идват от моделни изчисления, а не от наблюдение на реално въведени мерки. Според тях домакинствата с по-ниски доходи харчат по-голям дял от доходите си за енергия, затова само регулацията не им помага особено. Комбинираният пакет, който субсидира саниране и чисти технологии в домовете, се оказва по-полезен за домакинствата. Авторите оспорват често използваната теза, че регресивният ефект на цената на CO2 може просто да се неутрализира чрез връщане на приходите на бедните: според тях тази рамка е „твърде стилизирана“, за да обясни реалната политическа съпротива срещу цените на въглерода.

Изследването не дава универсална рецепта. Авторите пишат, че комбинацията от мерки, която постига справедлив и ефективен преход, „ще зависи от местния контекст“ – например от съществуващите социални политики и пречките пред достъпа до субсидии. Важно е и уточнението, че изследването оценява пакети от мерки в сценарии, а не вече измерени намаления на емисиите в отделните държави.

Още от рубриката

← Климат