Nature Climate Change: само цена на CO2 не стига – домакинствата се нуждаят от помощ

Как ЕС може да намали емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г., без да натовари непропорционално по-бедните домакинства? На този въпрос отговаря изследване на международен екип, публикувано на 13 октомври в списание Nature Climate Change (DOI: 10.1038/s41558-026-02751-5). Учените използват данни от над 260 000 домакинства в 25 държави от ЕС и сравняват три пакета политики: регулации и стандарти; по-строго ценообразуване на въглерода в промишлеността, транспорта и други замърсяващи сектори; и комбинация от двете, при която близо половината от допълнителните приходи се насочват към субсидии за чиста енергия в домовете.

Резултатите идват от моделни изчисления, а не от наблюдение на реално въведени мерки. Според тях домакинствата с по-ниски доходи харчат по-голям дял от доходите си за енергия, затова само регулацията не им помага особено. Комбинираният пакет, който субсидира саниране и чисти технологии в домовете, се оказва по-полезен за домакинствата. Авторите оспорват често използваната теза, че регресивният ефект на цената на CO2 може просто да се неутрализира чрез връщане на приходите на бедните: според тях тази рамка е „твърде стилизирана“, за да обясни реалната политическа съпротива срещу цените на въглерода.

Изследването не дава универсална рецепта. Авторите пишат, че комбинацията от мерки, която постига справедлив и ефективен преход, „ще зависи от местния контекст“ – например от съществуващите социални политики и пречките пред достъпа до субсидии. Важно е и уточнението, че изследването оценява пакети от мерки в сценарии, а не вече измерени намаления на емисиите в отделните държави.