Реми Улф – „Mud“ – ревю: по-малко фънк, повече чувство
В третия си албум калифорнийката заменя цветните синтезаторни бийтове с акустични инструменти и кънтри нюанси. АП дава 4 от 5 звезди.
Снимка: Raph_PH / Wikimedia Commons, CC BY 2.0 (изрязана и мащабирана)
Видео към сингъла: YouTube · RemiWolfVEVO · youtube.com
Сингъл: I Won't Cry
Реми Улф издаде на 9 октомври чрез Island Records третия си албум „Mud“ – наследник на „Big Ideas“ (2024). Единадесетте песни са създадени в Нашвил, Биг Беър, студиата Electric Lady в Ню Йорк и Джошуа Трий; в „Moon So High“ пее и Джон Мейър. Към баладата „I Won't Cry“ има официален клип, режисиран от Улф заедно с Майло Никълс – действието е в автомивка.
Агенция Асошиейтед прес дава 4 от 5 звезди: Улф оставя зад себе си фънки, наситения със синтезатори звук на предишните записи и поставя акустичните инструменти на преден план – резултатът е „мръсен и несъвършен, но обновен“. За връх АП посочва жизнерадостната „Wine Drunk“ с банджо и електрическа китара, а „Champagne“ може да се пропусне. Pitchfork оценява албума със 7,3 от 10.
Критикът на NME Холи Джерахти също описва отказа от пъстрия максимализъм в полза на по-суров, сдържан звук. Емоционалната откровеност заменя хумористичните поанти от по-ранните песни, а най-силният ѝ инструмент е гласът – особено в кънтри парчетата. По-слаби са „Jamie“ и бавно разгръщащата се „Guess“.
