Езерният край: английската земя на езерата между голи върхове, овце и поезия
Дълбоки езера, голи възвишения, каменни огради: Езерният край в Северозападна Англия е национален парк от 1951 г. и обект на ЮНЕСКО от 2017 г. – и най-дъждовният район на Англия.

Архивна снимка · Снимка: James Johnstone from Ecclefechan, Scotland / Wikimedia Commons, CC BY 2.0 (изрязана и мащабирана)
В Северозападна Англия, в графство Къмбрия, се намира един от най-известните пейзажи на Великобритания – Езерният край (Lake District). Националният парк е създаден на 9 май 1951 г. и според Уикипедия обхваща около 2362 квадратни километра. Между зелени долини и голи хребети са разположени множество езера. Най-голямото и най-дългото езеро в Англия, Уиндермир, заема около 14,8 квадратни километра, а Уаст Уотър е най-дълбокото – 79 метра. Над тях се издига Скафел Пайк (978 метра) – най-високият връх в Англия.
Пейзажът е вдъхновявал поети и писатели. Уилям Уордсуърт, един от т.нар. „Езерни поети“, написва стихотворението си „I Wandered Lonely as a Cloud“, вдъхновен от нарцисите по брега на езерото Улсуотър, а през 1810 г. издава „Пътеводител за езерата“. Беатрикс Потър живее във фермата Хил Топ и развива много от историите за Зайчето Питър именно тук. Характерна за региона е издръжливата овца хердуик; много животни загиват при епидемията от шап през 2001 г. През 2017 г. ЮНЕСКО вписва „The English Lake District“ в списъка на световното наследство.
Регионът е магнит за пътешественици: според Уикипедия през 2024 г. са отчетени около 17,7 милиона туристически посещения. Непромокаемите дрехи са задължителни: със средно над 2000 милиметра валежи годишно Езерният край е най-влажният район на Англия, а в Сийтуейт в долината Бародейл падат около 3300 милиметра. Най-сухи са месеците от март до юни, най-топъл е юли. От ноември до април по високите части може да има сняг.
Тази статия има информационен характер и не представлява правна, данъчна, финансова или медицинска консултация. Данните са към посочената дата.
