Метан в Европа: оценка по измервания е малко над официалните отчети
Еврокомисията представи образци за отчитане на метана от енергийния сектор. Изследване на Финландския метеорологичен институт показва как мрежи от станции проверяват данните на държавите.

Символна снимка · Снимка: Carl Young / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0 (изрязана и мащабирана)
На 12 октомври Европейската комисия публикува проект на регламент за изпълнение с единни образци, чрез които операторите в енергийния сектор ще отчитат емисиите си на метан пред властите. Основа е Регламентът на ЕС за метана 2024/1787; данните ще постъпват в базата данни на Комисията за прозрачност по отношение на метана. Граждани и компании могат да изпратят становища до 6 ноември, а приемането е планирано за края на 2026 г.
Колко метан действително отделя Европа, оценява чрез комбинация от измервания и модел (обратно моделиране) екип, ръководен от Финландския метеорологичен институт (FMI), в научното списание Atmospheric Chemistry and Physics (1 септември 2026 г.). Учените анализират концентрации, измерени от 46 наземни станции, и с атмосферен транспортен модел проследяват обратно източниците. За ЕС-27 плюс Великобритания, Норвегия и Швейцария се получават средно 23,3 ± 2,3 милиона тона метан годишно за периода 2017–2022 г. Антропогенният дял е средно 17,6 милиона тона – с около три процента над официалните отчети към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и с четири процента над базата данни за емисии EDGAR – и намалява с около 0,3 милиона тона годишно.
За Нидерландия и Германия изследването установява по-високи, а за Румъния и Италия – по-ниски стойности от първоначалните оценки; емисиите от селското стопанство нарастват. Авторите подчертават, че резултатите зависят от допусканията за пространственото разпределение и от гъстотата на мрежата от станции. Според Global Methane Tracker 2026 на Международната агенция по енергетика (МАЕ) около 35 процента от антропогенните емисии на метан в света идват от нефт, газ и въглища – около 124 милиона тона годишно. По оценка на МАЕ около 70 процента от тях могат да бъдат избегнати със съществуващи технологии, а около 30 процента – без нетни разходи.
